Какво уби „истинския Кинг Конг?“ Учените казват, че вече знаят отговора на древна мистерия.

ХОНКОНГ — Не е паднал от Емпайър Стейт Билдинг.

Вместо това, гигантска маймуна, от време на време наричана „ същинският Кинг Конг “, е била доведена до изгубване от климатичните промени, които са създали обичаните й плодове недостъпни през сухия сезон, съгласно ново проучване, оповестено в сряда в списание Nature.

Висок 10 фута и тежащ до 650 паунда, Gigantopithecus blacki бродеше из гористите равнини на региона Гуанси в Южен Китай преди стотици хиляди години, хапвайки плодове и цветя.

Но строгата диета на човекоподобните маймуни може да е довела до гибелта на типа, откриха откривателите.

Тревопасната маймуна направи „ съдбовна неточност, като не беше склонна да промени питателните си желания, с цел да откри нова, по-питателна храна “, сподели Yingqi Zhang, водещият откривател на проучването, пред NBC News в четвъртък.

„ Когато околната среда се промени, желаната храна от тази гигантска маймуна стана по-малко налична. Но тази гигантска маймуна не приспособява диетичните си желания. Все още разчиташе на неговата по-малко питателна храна “, добави той.

Съществата също се придържаха към гъсти гори, до момента в който маймуните като орангутаните се приспособиха бързо, ядяха дребни животни и се реалокираха в открити гори, сподели Джан, палеонтолог от Пекин.

Досега повода за изгубването на типа беше тайнственост, откогато един зъб беше открит в апокатерия в Хонконг през 1935 година от немския холандски палеонтолог Густав Хайнрих Ралф декор Кьонигсвалд. Беше рекламиран като „ драконов зъб “.

Откритието подтикна към по-широко търсене на още вкаменелости, само че след 85 години бяха открити единствено 2000 изолирани зъба и елементи от долната челюст. Не са открити други елементи с изключение на черепа.

Без „ точна времева линия “ за изгубването на творение, „ търсите улики на неверните места “, сподели Кира Уестуей, една от водещите създатели на проучването и геохронолог от университета Macquarie в Сидни.

Но откривателите съумяха да употребяват една от най-новите техники, наречена „ луминесцентно датиране “, която им разреши да датират почвата в близост вкаменелостите в 22 пещери в Южен Китай.

Това им оказа помощ да заключат, че гибелта на гигантските маймуни е настъпила някъде сред 295 000 и 215 000 години.

„ Сега имахме цел зона, имахме целеви интервал от време. Така че тогава започваме да преглеждаме измененията в околната среда “, сподели Уестуей.

Екипът също откри улики във фауната към пещерите и разбор на полени и износването на зъбите на гигантските маймуни акцентира, че изменящият се климат значи сезонност и плодовете стават по-оскъдни и те бяха принудени да разчитат на по-малко хранителна храна.

„ Giganto не можеше в действителност да разшири обсега си за търсене на храна, с цел да откри по-подходяща храна, тъй като е толкоз огромен, а орангутаните са в действителност дребни, мобилни и много чевръст “, сподели Уестуей, добавяйки, че новото изследване предлага проект за по-нататъшно проучване на огромни събития на изгубване.

„ Трябва да получите доста, доста точна времева линия, би трябвало да погледнете какво прави околната среда и по-късно вижте по какъв начин се държат “, сподели тя.

Няколко дузини типа човекоподобни маймуни са обитавали Африка, Европа и Азия сред към 2 милиона и 22 милиона преди години. Днес са останали единствено горили, шимпанзета, бонобо и орангутани.

Уестауей сподели, че проучването може също по този начин да бъде вероятен прозорец в бъдещето за това по какъв начин хората могат да се приспособяват към неподходящите климатични събития и да подсигуряват оцеляването на типа.

„ Това в действителност основава казус в опитите да разберем по какъв начин приматите реагират на напрежението в околната среда и какво прави избрани примати уязвими. И какво прави другите устойчиви “, сподели тя.