Какво уби „истинския Кинг Конг?“ Учените казват, че вече знаят отговора на древна мистерия.
ХОНКОНГ — Не е паднал от Емпайър Стейт Билдинг.
Вместо това, гигантска маймуна, понякога наричана „истинският Кинг Конг“, е била доведена до изчезване от климатичните промени, които са направили любимите й плодове недостъпни през сухия сезон, според ново изследване, публикувано в сряда в списание Nature.
Висок 10 фута и тежащ до 650 паунда, Gigantopithecus blacki бродеше из гористите равнини на района Гуанси в Южен Китай преди стотици хиляди години, хапвайки плодове и цветя.
Но строгата диета на човекоподобните маймуни може да е довела до гибелта на вида, установиха изследователите.
Тревопасната маймуна направи „фатална грешка, като не беше склонна да промени хранителните си предпочитания, за да намери нова, по-питателна храна“, каза Yingqi Zhang, водещият изследовател на изследването, пред NBC News в четвъртък.
„Когато околната среда се промени, предпочитаната храна от тази гигантска маймуна стана по-малко достъпна. Но тази гигантска маймуна не адаптира диетичните си предпочитания. Все още разчиташе на неговата по-малко питателна храна“, добави той.
Съществата също се придържаха към гъсти гори, докато маймуните като орангутаните се адаптираха бързо, ядяха малки животни и се преместиха в открити гори, каза Джан, палеонтолог от Пекин.
Досега причината за изчезването на вида беше мистерия, откакто един зъб беше намерен в апокатерия в Хонконг през 1935 г. от германския холандски палеонтолог Густав Хайнрих Ралф фон Кьонигсвалд. Беше рекламиран като „драконов зъб“.
Откритието подтикна към по-широко търсене на още вкаменелости, но след 85 години бяха открити само 2000 изолирани зъба и части от долната челюст. Не са открити други части освен черепа.
Без „точна времева линия“ за изчезването на създание, „търсите улики на грешните места“, каза Кира Уестуей, една от водещите автори на изследването и геохронолог от университета Macquarie в Сидни.
Но изследователите успяха да използват една от най-новите техники, наречена „луминесцентно датиране“, която им позволи да датират почвата наоколо вкаменелостите в 22 пещери в Южен Китай.
Това им помогна да заключат, че гибелта на гигантските маймуни е настъпила някъде между 295 000 и 215 000 години.
„Сега имахме цел зона, имахме целеви период от време. Така че тогава започваме да разглеждаме промените в околната среда“, каза Уестуей.
Екипът също откри улики във фауната около пещерите и анализ на полени и износването на зъбите на гигантските маймуни подчерта, че променящият се климат означава сезонност и плодовете стават по-оскъдни и те бяха принудени да разчитат на по-малко хранителна храна.
„Giganto не можеше наистина да разшири обхвата си за търсене на храна, за да намери по-подходяща храна, защото е толкова голям, а орангутаните са наистина малки, мобилни и доста пъргав“, каза Уестуей, добавяйки, че новото проучване предлага план за по-нататъшно изследване на големи събития на изчезване.
„Трябва да получите много, много точна времева линия, трябва да погледнете какво прави околната среда и след това вижте как се държат“, каза тя.
Няколко дузини вида човекоподобни маймуни са обитавали Африка, Европа и Азия между около 2 милиона и 22 милиона преди години. Днес са останали само горили, шимпанзета, бонобо и орангутани.
Уестауей каза, че изследването може също така да бъде възможен прозорец в бъдещето за това как хората могат да се адаптират към неблагоприятните климатични събития и да гарантират оцеляването на вида.
„Това наистина създава прецедент в опитите да разберем как приматите реагират на стреса в околната среда и какво прави определени примати уязвими. И какво прави другите устойчиви“, каза тя.
Митил Агарвал
